Зазидани писъци

"... „Някои разкази за зловещото... Да видим сега!“

Литературният критик Добри Страхилов се настани да пише рецензия в хотелската си стая.

Българският разказ притежава дълбоки традиции в жанра на ужасите и демоничното, като Светослав Минков и Николай Райнов са само част от представителите. За щастие на автора на книгата „Зазидани писъци“, изглежда той е запознат с тях – стилът му е мелодичен и притежава интересна фабула.

Добри Страхилов повдигна погледа си. Писалището бе поставено в ниша до прозореца, а навън цареше непрогледен мрак; единствено лунната светлина от настолната лампа осветяваше строгото му лице, което вече изглеждаше замислено.

Това, което ми допадна в произведението, е способността му да създава почти познато безвремие от края на миналия век, където можеш спокойно да потънеш.

В този момент камериерката нахлу в стаята, за да направи някои корекции. Добри не й се разсърди особено много, тъй като беше резервирал помещението без предварително уведомление.

На определени места сюжетът носеше усещане за напрегнатост. Не… Не! Така би казала 16-годишната му племенница, която със сигурност ще прочете книгата на един дъх.

Камериерката пак се появи. Обслужването явно не беше на ниво!

Стилът на „Зазидани писъци“ принадлежи към новаторското направление new horror, чийто автори целят да привлекат читателя без класическите вампирски мотиви.

Отново камериерката!

Има нещо в книгата...

Но Добри Страхилов спря. Възможно ли беше толкова равнодушно да игнорира света около себе си? Усещаше тревога – какво ли стана...?

Камериерката сякаш бе преминала през стаята три пъти; той я чу как излиза само два пъти. Колко време мина след последното й идване? Половин час!?

- Ехо - промълви сухият глас на критика.

Никой не отвърна. Опита се да възстанови образа й в паметта си, но умът му оставаше празен относно човешките черти. Дали тя успя да усети мислите му пред малко и сега играе номера?

Усещаше се затворник във собственото си пространство.

От местоположението си виждаше половината от стаята и частично леглото си както полуотворената врата към банята. Не можеше да определи дали има присъствие в тъмния сектор."