Някога

Тези разкази са създадени преди повече от четиридесет години. Първоначално те бяха замислени като спомени от детството, но скоро се трансформираха в литературни произведения. Представляват психологически състояния, изразени чрез образи. В тях можем да намерим нашите първи наблюдения, впечатления и преживявания, както и размисли (в условия на липса на опит), заключения и въпроси. За пръв път у нас се пробуждат различни чувства: за красотата, любовта, ревността, състраданието и любопитството; стремежът ни е да познаваме света около нас и да задаваме въпроси, на които възрастните не знаят как да отговорят. Оттук произтича детската самота сред възрастните.

Езикът е простичък. Избягват се абстрактни термини, а структурата следва начина на мислене при децата, което понякога води до граматически неточности.

Разказите са преведени на чешки език от великия поет Витезслав Незвал и публикувани през 1938 година в Прага. Преводът им на гръцки под заглавие „Аз, мама и светът“ е дело на известния гръцки поет Янис Рицос през 1965 година и е отпечатан в Атина от издателство „Кедрос“.

Дора Габе, 1971