История на българската средновековна литература

Най-ранният период в историята на българската литература, който обхваща средновековието, продължава повече от осем века – от втората половина на IX век до края на XVII век. Този етап е свързан с легендарни фигури в българското културно наследство като светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски и Евтимий Търновски.

Старобългарската литература играе ключова роля за формирането на българската култура, като съчетава религиозните и естетическите възприятия с политическите идеи на средновековното общество. Тя оформя живота на българите чрез връзката между езика и идентичността им, творческото вдъхновение и интелектуалния опит. Освен това, тя служи като основа за развитието на други славянски православни литератури и култури. От богатството и изразителността на книжовния език до създаването на национални митологии, старобългарската литература представлява истинско хранилище за българското самосъзнание.

Тази книга е резултат от труда на лингвисти, литературни историци, текстолози и специалисти по християнските ритуали — млади медиевисти. В нея са обобщени новаторските открития през последните десетилетия в областта на старобългаристиката и се преосмисля историята на старата българска книжнина в контекста ѝ с византийската литература и останалите европейски православни традиции. Книгата е предназначена както за експерти в областта, така и за всеки любопитен към древната история на България.