Културната мисия на кръга "Мисъл"

С кръга „Мисъл“ съм ангажирана вече повече от 20 години. Вярвам, че всеки изследовател има своя специфична тема и свои важни личности. Откритията в тези области са жизненоважни, тъй като стават център на неговата работа. Като студенти с колеги се свързахме с кръжеца „Мисъл“. Дори пресъздадохме снимка, подобна на оригиналната четворка, но в дамски вариант. През 80-те години много от нашите преподаватели не одобряваха идеите на великата четворка и списание „Мисъл“, оспорвайки техните възгледи и приноси. Въпреки това те не ми попречиха да проучвам делото на този кръжок. Подкрепата на професора ми Любомир Тенев беше решаваща за моето решение. По онова време прекарвах часове в библиотеката, запознавайки се с цялостното творчество на списание „Мисъл“ и черпейки вдъхновение от работата на четворката – това стана мой основен университет за натрупване на знания и опит.

Не успях да публикувам първия си труд навреме; настъпиха нови времена и моето поколение трябваше да търси нови перспективи и диалог с Европа. Имах ориентири благодарение на срещите си с великите фигури от кръга „Мисъл“. Свързвах следосвобожденската ера със посткомунистическия период чрез обща тенденция към откритост спрямо света, освобождавайки се от локалните ограничения и банални идеологии, стремящи се към европейските достижения... Сега считам за важното послание през началото и края на 20-ти век: двустранни процеси - един обемен капитализъм със своите негативи (байганьовци, мутри) наред с културни мисионери като членовете на „Мисъл“. Докато пишех за поколението ни („Културен вертикал“, 1998), взимах пример именно от тяхната енергия.

В момента подготвям книга върху двадесетгодишния си труд като част от проекта „Пътят Към Европа“. Убедена съм, че културно-историческото наследство през 20-ти век дължи много именно на приноса им – Пенчо Славейков, д-р Кръстев, Пейо Яворов и Петко Тодоров бяха основоположниците във взаимодействието между България и Европа в духовната сфера.

Доц. д-р Мирослава Кортенска