Машина за богове. Социология и психология

В „Машина за богове“ Серж Московичи поставя предизвикателството да опровергае разпространената в социалните науки догма, която твърди, че социалните явления трябва да се разглеждат само от гледна точка на социални фактори, а не психологически. За целта той анализира труда на класическите социолози като Емил Дюркхайм, Макс Вебер и Георг Зимел и установява, че те не успяват да потвърдят своя принцип: социалното чрез социалното. Според Московичи в анализа на човешкото общество е възможно отделянето на социалното от психологическото единствено абстрактно - в рамките на различни научни дисциплини и теоретични предпочитания; всъщност обаче те са взаимосвързани.

Основните изводи от работата му включват:
- неделимостта между психологичното и социалното;
- факта, че психологическите аспекти (като вярвания и страсти) често играят по-съществени роли при формирането на обществени структури отколкото традиционно се предполага, което подчертава значението на психологията за социологията.

В книгата си авторът разглежда съвременната ситуация около вечните проблеми във връзката между индивидите в обществото: отношения с близки хора, религия и вярвания, страсти и преживявания. Той посвещава произведението си на това общество – наречено „машина за създаване на богове“, изразявайки надеждата то някой ден да стане „машина за създаване на хора“. Книгата оказва значително влияние върху теорията относно харизмата, като я свързва с психологически фактори като ирационалността и емоционалността сред масите. Освен това разкрива закономерности при развитието на харизматичните качества у политиците.