Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов

Цветан Стоянов (1930 - 1971) е сред най-значимите български мислители от втората половина на XX век. Той завършва право, но още в млада възраст започва да публикува статии по литературознание и публицистика. Интересите му обхващат не само българската литература, а също така руска, английска и американска.

Стоянов играе важна роля за популяризирането на литературното творчество чрез своите изключителни преводи на автори като Гьоте, Байрон, Емили Дикинсън, Шели Колридж, Б. Шоу, Стайнбек, Киплинг и много други. Той е автор на четири романа и повести.

Творбите му допринасят значително за развитието на българската литературоведска традиция и придават нови обществени функции на тази сфера; освен това той добавя красота и стил към словесния си изказ.

Панко Анчев е известен литературовед, историк и философ с публикации през последните години. Роден през 1946 г. във Варна, той притежава титлата почетен доктор от Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Написал е 16 книги включително заглавия като "Философия на литературната история", "Малкият народ", "Разумът в българската история" и други.

Книгата му цели да ни пробуди от влиянието на чуждопоклонството и насочва вниманието ни към саморефлексията под различни исторически перспективи относно народопсихологията. В този контекст произведението представлява разумно послание към читатели от всякакви възрасти с намерение да възвърне нашата естетическа и духовна идентичност чрез вече споделеното от Цветан Стоянов адаптирано спрямо настоящето. Историята се свързва с настоящото и бъдещето в ключови моменти от творбата.

Георги Н. Николов