Гео Милев и трагиката на националната съдба

Стъкленото око на Гео Милев продължава да ни наблюдава и днес, изправено пред откритите и незатворени гробове, които символизират както духовната, така и физическата уязвимост на България. То служи като предупреждение за това, че човешкият дух не може да бъде подчинен на насилието. Напомня ни за Вазовата фраза "Не се гаси туй, що не гасне". Окото изразява убеждението, че поезията остава непоклатима в своето съществуване, когато е изпълнена с болка и екстаз — буря или славна песен от душата на народа. Това тревожно Геово око е символ на трагичната национална съдба на България и чрез него представлява уникален прозорец към вечната българска поетична традиция.