Приятно ми е, Никола!

Ако повечето деца се появяват на света благодарение на любовта между мъж и жена, то аз съм от онези, които след раждането оставят своите наследници в отдел „Щъркелови полети“ по неясни причини. Моят щъркел – уважаван акушер-гинеколог от болницата „Майчин дом“, познавал едно новосъздадено семейство, което го потърсило за да поръча дете. Тази двойка искала да започне начисто в живота си. Тя била четиресетгодишна българска счетоводителка и вдовица от предишен брак. Той пък бил петдесетгодишен французин, работник, разведен след двайсет години бурен брак с четири деца и живот извън контрол.

След седем дни пътешествие Щъркелът ме занесе при тях. Тя стана моята „майка“, а той моят „баща“. А мен, Владислав преди окончателното ми име Никола, са ме наричали с много временни имена...