Абсурдни времена

В този поетичен разговор между Маргарита Петкова и Добромир Банев се разглежда темата, която е в центъра на почти всяка художествена литература през вековете – любовта. Някои твърдят, че двамата са творили дори през нощта. В отговор на това Маргарита категорично опровергава слуховете, като посочва, че нощта е предназначена за сън и други благородни занимания, добавяйки, че Добромир също е спал на отсрещната страна на Луната.

Стихотворенията им са написани с един замах; те представляват не само поезия като литературна форма, а и диалог помежду си. Въпреки че са обединени в едно издание, то не може да бъде наречено стихосбирка – текстовете притежават драматургична структура без да бъдат пиеса. Интересното е, че тези два поета дори нямат лична среща помежду си.