Записки на свинята

Лятото е, намираме се в Созопол, но апокалиптични събития един след друг ни залива, за които само получаваме намеци, без конкретни обяснения – типично за добрата фантастика. Главната героиня преминава през дезориентация и автоагресия; понякога изглежда цинично дистанцирана, а в други моменти е трогателно уязвима и беззащитна.

„Записки на свинята“ представлява онези щастливи книги, които вдъхновяват разговори: например за капаците на шахтите с всичките им тайни. Прочетете я и сами ще разберете защо.

Ангел Игов

Удоволствието от тази невероятно увлекателна творба е взаимно.

Мартин Христов

Антиутопия?! Или биотопия – нещо живо и реалистично?! Политически погледнато – може да бъде едновременно и двете; жанрово обаче - определено само антиутопия. Интуитивността на авторката е впечатляваща: тя предвижда почти идентичните събития в София и страната още преди началото на т. нар. „Българска пролет“. Това демонстрира таланта на Ина Вълчанова да улавя обществените настроения и да ги пресъздава – дарба, която рядко срещаме в съвременната българска литература, която често е повече самодоволна отколкото социално ангажирана. Освен това ръкописът притежава увлекателен сюжет, красив език и неочаквани обрати...

Митко Новков

Като редактор в БНР Ина Вълчанова прекарва значителна част от живота си в обработка на чужди текстове. Тя смята основното си призвание за читател и има страст към измислените светове. По отношение на реалността около себе си се опитва да проявява чувство за хумор.
Неочаквано през 2007 година написала роман.
„Потъването на Созопол” бе номиниран в конкурса организиран от фондация „Развитие”, а сценарият по него печели субсидии от НФЦ и вече започват снимки по него.
„Записки на свинята” представлява вид антиутопия - стремеж към окончателно избягване във напълно различен времеви период или място. Книгата носи скромната надежда, че някъде съществуват тайни проходи към нова действителност отвъд познатото."