Вътрешните дворове

Този роман е посветен на хората, които вече не са сред нас, но техните присъствия сякаш продължават да се усещат по улиците, тъй като те никога няма да бъдат същите без тях. Той е за приятелите, които заминаха в чужбина, и за дистанцията между нас – една дистанция, която всъщност е невъзможна.

От дълго време идеята за този роман ме завладява. Убедена съм, че нашето съзнание обединява миналото и настоящето по уникален начин. Разбрах също така, че независимо от усилията ми да избягам към далечни места, имам нужда да напиша история за София – за вътрешните дворове между старите сгради, за софийската мъгла през декември и за преживяванията ни, които ни трансформираха. В крайна сметка оставаме все такива каквито сме били – деца от централната част на София, живели в интересни времена.