Революция на изток: Един португалец в София

Винаги съм се опитвал да разглеждам явленията не само през призмата на тяхната концептуална взаимовръзка, която макар и важна, може да бъде възприемана като висша структура, обхващаща всичко и отменяща всяко друго. Вместо това се стремя да използвам икономическия лексикон и непосредствените му представи за производители и потребители, за да навляза в области, където идеите безмилостно взаимодействат с реалните човешки усилия за оцеляване. Тук стават видими величието и упадъка на човешкото поведение, славата на жестовете, които остават извън счетоводството, както и топлата благодарност от простия факт на дишането и устояването.

Също така присъстват ненаситността и най-вече страхът – онзи който принуждава човек към подлост или безжалостност в напразни опити да спре обсебването на света около него. Страхът от загуба е източник на потискане; той разлага телесното ни съществуване и лишава душата от мир. Животът днес е такъв какъвто беше преди – винаги подвластен на властови игри свързани със секса, парите и политическата доминация. Това достига до крайности при тиранични режими с абсолютна власт, където едни полудяват в стремежа си към божествен статут, а други губят всякакво убежище даже в собствената си същност.

Мен ме привличат именно тези нисши мотиви у някои хора срещу отчаяната изобретателност у другите не защото романтизирам крайности (диктатурата винаги представлява краен случай), нито пък моментите когато единственото решение остава разрушението – което показва пределността дори на абсолютната власт пред последния избор на индивида. В пространството между тези екстремуми човек открива проявления както истинския живот така както никой трактат не би могъл адекватно да ги улови или обясни.