Белият слон

Взаимодействието с изгнаниците не само ни позволява да усетим духа на миналите поколения, но и да преосмислим идеологическите абсурди, представяни като национален идеал. За да изразим истината в цялостта й, е важно да обърнем внимание не само на емигрантите, а особено на тези, които, както споменава Бочев, „пред очите ни са създавали история и със смъртта си“. Нека се върнем към периода след деветосептемврийския преврат и изчистим забравата от хилядите жертви и имената на 88 мъченици, премахнати от Съюза на писателите още на 14 ноември 1944 г., много от които платиха цената с живота или дълги страдания за своите граждански убеждения – между тях Фани и Чавдар Мутафови, Димитър Шишманов и Михаил Арнаудов. Някои все още живеят благодарение на публикации в „Захарий Стоянов“. След това идват вътрешните емигранти; мнозина от тях имат дълбока връзка с творческата философия на Бочев – той многократно напомня за Константин Павлов, Иван Радев, Николай Кънчев, Христо Фотев и Георги Мишев. Не трябва да разделяме всички тези интелектуалци автори на „несъгласни думи“ – те оспорват фалшивия канон , тоталитарната утопия , насилието и бездуховността. В уникалния храм противостояние срещу догмата важна роля играе лъчението му пророк Георги Марков , чийто най-добър тълкувател е близкият му приятел Димитър Бочев.
– Георги Цанков