Самоубийството:Начин на (зло)употреба

Сьорен Киркегор твърди, че няма човек, който поне веднъж в живота си да не е разглеждал въпроса за самоубийството както от емоционална, така и от рационална гледна точка. И аз също не познавам такъв.

Има индивиди, които действат като истински машини за омаловажаване на собствения си живот. Човекът, който цени себе си, вижда света като доброжелателен. Още преди два века Гьоте извлече един от най-важните уроци от житейските поражения: трябва да бъдем по-малко жестоки – към другите и към самите нас. По-малката строгост означава по-добра жизнеспособност и способност за оцеляване.

Самолюбие, висока самооценка и приятелство със себе си представляват непреминаеми пречки пред смъртта; те са будни защитници на живота. Самоубийството е акт на човек, който се е обезценил или загубил любовта към себе си.

В книгата „Абсурдът и самоубийството“ на Камю – автор с равна стойност като философ и писател – четем: „Единствено сериозният философски проблем е самоубийството. Да оценим дали животът заслужава да бъде живян означава да отговорим на основния въпрос в философията.“

Точно този въпрос ще се опитам да разгледам; точно тази трудна преценка ще направя. Ще я подходя като творец, избрал живота, което вече определя моя поглед върху темата. Въпреки предварителната нагласа относно това отношение все пак остава пространство за размисъл.