С подскоците на скакалеца

Атанас Свиленов изтъква, че книгите „Село” (1975) и „Памет” (1979) утвърдиха Марин Георгиев като значимо дарование в младата българска поезия. Днес той е признат литератор, от когото можем да прочетем интересни критически статии, рецензии и публицистични текстове с остри проблеми, както и стихотворения за деца.

Ивайло Петров споделя своето възхищение от дълбокото и интелигентно слово на Георгиев относно Илия Волен, отбелязвайки, че неговият подход не е просто интерпретация, а откритие – поне за него самия, тъй като не се е запознавал подробно с други критически материали за този автор.

Тончо Жечев подчертава уникалния поглед на Марин Георгиев върху класическите произведения и важните фигури в историята на съвременната българска литература. Той акцентира на новаторската интерпретация на прозата на Илия Волен и оригиналното разбиране на поезията на Никола Ракитин. Според Жечев характеристиката му към творчеството на Яворov също е успешна.

Светлозар Игоров коментира способността на Марин Георгиев да комбинира своя ярък лиризъм с литературна култура и критическа проницателност. Той успешно се проявява както като поет, така и като критик-публицист.

Литературният критик Петер Юхас изразява задоволство от архаичното звучене в работата "Крах на митологията", което противостои на съвременните постмодернистки норми. Неговите портрети (на П.К. Яворов, Н.В. Ракитин и др.) показват какви влиятелни личности са вдъхновявали творческия му път до момента.
- Juhasz Peter , „Ket hazat adott vegzetem”, 2002 г., стр. 55."