Заговорът на мъртвите

"Заговорът на мъртвите“ от Марин Георгиев представлява разказ за „междинното българско време“. Това е период, който макар и да изглежда вече забравен, все пак изисква свидетелства, ако желаем да осъзнаем какво се е случвало. Историите и показанията в произведението започват още преди 1989 година и времето на НРБ, но всъщност те са натрупани като купчини от дневници, бележки или писма, които авторът носи в паметта си през годините на неуспешния преход. Те са изпълнени с лични пристрастия и остри наблюдения, често подлагащи събитията на критика и развенчаващи митове – така авторът възприема хората и ситуациите около себе си. Някои герои от тези разкази вече са почти забравени, докато други като Емилиян Станев, Константин Павлов, Ивайло Петров, Тончо Жечев или Вера Мутафчиева се появяват пред читателя по един изненадващ начин. Така стоят нещата с мемоаристиката: всеки читател на подобно произведение приема да сравнява своя поглед с този на автора, запазвайки правото си да не бъде съгласен. Миналото остава реалност с множество интерпретации.”

Тони Николов