Възможното добро : Да бъдем добродетелни в своето време

Книгите на Габриеле Нисим притежават уникална характеристика: те съчетават задълбочени научни анализи на исторически събития, личности и социално-политическата обстановка с емоционални портрети на човешки съдби, толкова удивителни, че изглеждат като плод на въображението. В произведението „Възможното добро“ миналото и настоящето са представени с поглед към бъдещето. Авторът сякаш следва мъдростта на Епиктет от преди почти две хилядолетия: „Запомни, че не можеш да промениш миналото; бъдещето остава несигурно, но имаш възможност да действаш в настоящето.“ Герои от дванадесетте истории в книгата действат именно така – в своето "настояще". Тези разкази не се ограничават само до случаи на спасяване на евреи по време на Холокоста. Праведниците в тях идват от различни националности и религии, притежават разнообразие от политически убеждения и живеят както през миналия век, така и днес; някои все още са сред нас. Читателят има чувството, че проследява нишка от идеи и действия, които винаги са съществували и продължават да бъдат актуални дори сега. Основните ценности тук са достойнството и отговорността – качества, отличаващи праведниците „способни да запазят своята хуманност дори когато хората около тях стават безчовечни заради заблудени убеждения“. Нисим ги описва като „пазители на човечността“, които независимо от техния произход или политически вярвания отказват да приемат идеята за излишността или вредността на определени индивиди.

„Възможното добро“ разглежда множество теми – както вечнозелени проблеми, така и специфични за нашата съвременност: моралните аспекти относно достойнството и отговорността; тероризма; популизма; културната ненавист; новоизникналият расизъм спрямо различните хора; мълчанието у спасителите срещу неблагодарността у спасените; изборът между извършването на малък акт значимост или бездействие под претекстa за незасегнатост. Всичко това ненарочно включва реалностите ни днес със сериозните си предизвикателства - много от които резонират с историята отпреди сто години - предупреждавайки ни за риска злото да се повтори. Това поражда мисълта, че знанието за случилото се е ключово условие предотвратяването му занапред.

Нели Раданова