Отвъд доброто и злото

Нека си представим, че истината е жена. Какво означава това? Нима не можем да заподозрем, че философите, които са били догматици, в действителност не разбират много от жени? Тяхната ужасяваща сериозност и непохватна упоритост при търсенето на истината изглеждат неподходящи за спечелването на вниманието на една жена. Всъщност тя така и не се е оставила да бъде омагьосана - затова днес догматиката изглежда унила и обезверена. Дали изобщо може да стои права? Има шегобийци, които твърдят, че тя е повалена до земята и в предсмъртна агония. Сериозно казано, основателно е да смятаме, че всяко опити за догматизиране във философията – колкото и самоуверено или категорично да звучи – всъщност са просто детински прояви на незнание; вероятно наближава времето когато ще осъзнаем какви условия бяха необходими за изграждането на тези внушителни философски системи от страна на догматиците – дали някакви стари суеверия или игри с думи.

Дано философията им се окаже недоразумение през вековете подобно на астрономията, която също похаби огромни усилия без реален напредък: именно там Азия и Египет черпят вдъхновение за своята архитектура. Изглежда всички значими идеи трябва първо да преминат през изпитания като карикатури преди да оставят следа в човешките сърца; например учението по Веданта или платонизмът сами по себе си представляват такива карикатури. Не трябва обаче да забравяме техните приноси въпреки многобройните недостатъци; най-лошото заблуждение досега остава концепцията на Платон относно чистия разум.

Сега обаче сме преодолели този кошмар и Европа вече може поне малко свободно да диша; ние сме наследници на силата произлязла от борбата срещу тази заблуда. Това несъмнено води до объркване около истинността както я виждаме чрез духа и добродетелността според Платон; можем даже провокативно да питаме: "Каква болест носеше той?" Но конфликтът с Платон (или християнството) доведе до уникално напрежение в европейската мисъл - такова напрежение никога преди не било наблюдавана световен мащаб.

Разбираемо е европеецът често чувства това напрежение като тежест - два пъти вече са правени опити то да бъде освободено: веднъж чрез йезуитството и втори път посредством демократичното Просвещение с надеждата свободното слово действително отвори нов хоризонт! А ние - независимите умове - усещаме цялото бреме върху духа ни докато целият лък все още е натегнат... Кой знае какъв може би ще бъде резултатът?

На корицата: “Изкушението на Свети Антоний”, художник Матиас Грюневалд