Живея другаде

Преминали сме прага,
оставям зад гърба си земните ни дни.
С теб се изкачваме в голям балон, който полюшва,
и се отправяме към стратосферата.
С финес на поетичен ред се издигаме
към непознатото и преходното пространство.
Забравили оазиси-миражи,
пронизаем същността на нищото,
търсейки...
Търсим ли или откриваме?
Отекването на безвремието у нас
искаме да превърнем в нова суша,
преживяла бури и урагани, за да разберем
как можем да вложим там
самата същност,
която отдавна подозираме и не сме докоснали.