Сезони. Интимна лирика

Поетът, който носи поезията в сърцето си, споделя наблюдението, че хората напомнят на сфери. В моментите, когато смятаме, че сме най-близо един до друг, често осъзнаваме, че всъщност не се познаваме истински. Може би човешкото ни битие е устроено така – колкото и да желаем да се слеем помежду си и да изчезнем в другия, местата на среща между нас винаги остават далечни. Затова дори когато вярваме, че сме едно с любимия човек, реалността показва, че само орбитите на нашите желания са близки. Нещо подобно на текста от песен: „Танцувам самостоятелно с теб“.

"Сезони" представлява опит за откриване на собствените ми очи и сърце; тя е моето отражение. Както и да го желая - книгата разкрива онези аспекти от мен самата, които бих искала да скрия от чуждите погледи. Обичам я именно защото съдържа пулсацията на чувствата и преживяванията в живота ми. Често се връщах към стиховете като към важни спомени; приспивах със тях като с мечти; пробуждах се с надежди и живеех с очаквания.

Не е лесно да кажеш нещо ново или различно за любовта след хиляди други писатели преди нас. Още по-трудно обаче е да премълчиш дълбоките чувства вътре в себе си. Любовта представлява сила – желание за докосване до неизследвани територии. Тя може също така да бъде болка без лек; няма нужда от лечение чрез думи или лекарства! Именно затова стихосбирката за любовта е сборник с множество истини – изстрадани прозрения относно човека.

За мен тази книга остава усещане за топлината на леки пориви във въздуха около мен; вкусът на сълзи; часовникът измерва времето през дни преобразувани в мигове... Вероятно има още много чувства и размисли всеки читател ще добави към написаното тук.
Красимира Кацарска