Затъпяване. Скритата цел на държавното образование

Децата усвояват знания чрез личен опит. Когато са поставени в класни стаи, те живеят в невидима изолация от обществото; непрекъснатите звънци ги учат, че нищо не е наистина важно; ако трябва да молят за правото си да посещават тоалетна, ще се научат да лъжат и подмазват; подигравките към тях ще ги накарат да избягват дълбоки връзки с другите; а срамът ще предизвика у тях желание за отмъщение. Образователната система разчита на стратегията на наградите и заплахите – комбинацията между морков и тояга. Оценките и одобрението от властимащите нямат никаква стойност като част от образованието, а по-скоро представляват символи на потисничество.

След години преподаване в училища стигнах до извода, че основното съдържание на масовото образование е неговият метод. Школуването продължава да бъде обект на византийски практики: награди и наказания. Подобно отношение няма нищо общо с истинското образование – то е просто средство за контрол.

Училището произвежда работници, които не биха се противопоставили (както беше страхът през началото на 20-ти век); те остават зависими физически, интелектуално и емоционално от корпорациите що се касае до дохода им и самооценката им; чувството им за социална значимост идва единствено благодарение на производството и потреблението.

„Въпреки нежеланието ми започнах да осмислям дали самата идея учениците да бъдат в училище не водеше до затъпяване“.

След тридесет години работа в държавните училища в Ню Йорк Джон Гатоу достига тъжния извод, че задължителното обучение всъщност не допринася почти нищо освен подготовка за съществуващия социален ред. „Затъпяване“ разкрива тревожната истина относно настоящата образователна система и предлага надежда за родители, търсещи алтернативни решения. Тази книга подкрепя необходимостта от преосмисляне начина ни на обучение както деца.

„Благодарен съм на Джон Гатоу за смелостта му да посочи проблемите“, казва Томас Мур.

„С абсолютно всяко твърдение съм напълно съгласен”, споделя мениджмент гуруто Том Питърс.

„Книгата му точно формулира това което трябваше вече да бъде казано", коментира Кристофър Лаш.

Грейс Луелин добавя: „Твоят вдъхновяващ подход ме изпълнява с надежда”.

Джон Гатоу преподава повече от три десетилетия във обществените училища в Ню Йорк и печели признания като „Учител на годината“. Той активно участва като лектор по въпросите свързани с образованието. Други произведения включват заглавия като „Един различен учител“ и „Неофициалната история“.