Един ден от залеза на света

Уилям Сароян (1908 – 1981) е един от най-забележителните американски автори на ХХ век, чийто произведения са считани за класически. Той е написал над 60 книги, включително романи, пиеси, разкази и мемоари. Още в млада възраст става известен с първите си сборници с разкази и дълго време – от 30-те до 60-те години – оказва влияние върху литературните вкусове както в САЩ, така и в Европа. Влиянието му е толкова значимо, че даже представители на бийт-поколението като Чарлс Буковски и Джак Керуак го смятат за свой идол. По-късно самият Сароян споделя: „Исках да променя американската литература. Беше наложително. Защото не я харесвах.” Така момчето от бедно арменско семейство, което напуска училище на петнайсет години с мечта да стане писател, се утвърдило като един от най-превежданите и четени автори по света.

Романът „Един ден от залеза на света”, който за пръв път излиза на български език, носи силна автобиографична нотка. Главният герой Йеп Мускат пристига в Ню Йорк след продължителна отсъствие с цел да подпише договор за нова пиеса. Погълнат от динамиката на големия град – срещи с продуценти и агенти по литературата, опити да уреди отношенията си с бившата съпруга, забавления със стари приятели и залагания на бейзболни мачове - той болезнено търси вътрешно помирение и осъзнава тъжната истина за своя творчески спад.

Той не следваше мнозинството нито им ръкопляскаше; беше независим дух , когото никой не можеше да задържи.
Джон Легет

Сароян представляваше уникална личност – сложна комбинация между добродетели и недостатъци; неговият огромен талант го издигнал до нивото на рядък американски гений.
Хърбърт Голд