Измислици

Смята се, че четенето на Борхес е опит, който наподобява чувството при изваждане на мозъка за ремонт. Първоначално изпитваш хладно течение в черепната кухина, последвано от дезориентация и дискомфорт. В крайна сметка обаче осъзнаваш, че светът е неузнаваемо променен и усложнен. Неговите известни „Измислици“ (Ficciones, 1944) събират в 16 малки прозови произведения множество векове философия и поезия, които трудно подлежат на класификация. Той ни предлага заплетени лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски разкази и научни коментари за несъществуващи книги, като едновременно с това разбива всички предишни представи за литературата. Влиянието му върху писмеността през миналия век е безспорно значимо; освен това неговите „измислици“ променят начина на четене сам по себе си. Марио Варгас Льоса казва за Борхес: „След Сервантес той е най-значимият автор на испански език“.

„Писането на обемисти книги може да бъде тежко и изморително – развиването на една идея в петстотин страници често би могло да се сведе до кратък израз. Има много по-добър подход: да оставиш впечатлението, че книгите вече са написани и просто да предоставиш резюме или коментар върху тях. Така постъпват Карлайл в „Сартор Резартус“ и Бътлър в The Fair Haven – творби с недостатъка да останат също толкова тавтологични като другите книги. Аз избрах по-разумен вариант - предпочетох да пиша бележки относно въображаеми книги.“
Предговор към сборника „Градината с разклоняващи се пътеки“.