Изчезващият град. Разкази

Героите в историите търсят любов, скрита зад собствените им илюзии. Разказите наподобяват сребристо паяжина, вплела нежност и страдание, радост и мъка, светлина и сенки – както и онази непостижима човешка същност, която е била тук през вековете и остава непроменена до днес.

- Утре малко преди обяд ще настъпи приливът... Непознатата отново се потопи в сапфиреното сияние. Котето сякаш бе погълнато от водата. Само деликатното движение на малката ръчичка в дантелена ръкавица показваше, че все още е там, във внимателните й прегръдки. Сун Ли едва тогава повдигна очи към лицето ? . Бакърени коси бяха сплетени с яркозелена панделка. Лицето ? беше прозрачно-бяло, незащитимо; екзотично европейско изражение. Сун Ли не можеше да усети тези лица; те му изглеждаха объркващо релефни. Загубваше се сред тях. Боровинковият нюанс на устните придаваше маскировъчен вид на бледността ?. Тя сякаш притежаваше лице или може би нямаше такова вовсе. Облечена в дълга черна визонова манта, можеше да бъде както дете така и възрастна жена; погледът ? носеше тежестта на столетия зад себе си. Студът под шушляковото яке стана още по-силен за Сун Ли - той никога не бе срещал толкова древен поглед.
- Ще вземете котето, нали? Искам да го спася, но няма да мога тази вечер... Мисля си вече нямам сили да се боря с прилива... Просто ще оставя всичко зад себе си…