Линия девет, или когато пресъхнат чешмите

„Линия девет“ представлява колаж от акварелни елементи, който може да се интерпретира като съвременен японски дзуйхицу – изискан средновековен жанр, свързан с „пътя на четката“, или като форма на социална мрежа.

Персонажите обитават конкретно, но и измислено място. Им случват се как смешни, така и тъжни ситуации в автобуси и таксита, по улиците и спирките.

Как успяваме да избегнем сблъсък при срещите си? Какво предаваме чрез неизказаното? Как разглеждаме своето минало? Как намираме себе си след загубата? Чуваме ли се един друг или оставаме глухи за гласа на другия? Какво остава от нас и какво преминава покрай нас? Къде можем да открием красотата и кои дни са добри или лоши?