Девет лица на човека

Вероятно у романиста, който работи епично в жанра на епоса, се натрупват определени сили, стремящи се към баланс между средни и кратки разстояния, които не приемат характерните за времето "специализации". Авторът на произведения като "Сказание за времето на Самуила..." (1961), "Време разделно" (1964) и "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" (1982-1992) притежава дълбочина в усещането за словото през вековете. В творбата си "Девет лица на човека" той достига до ос от симетрия между дороманната и следроманната епоха. Още с първите редове от тази впечатляваща композиция читателят разбира, че историята на Имхотеп – живял през XXIX век преди новата ера – би могла да бъде изсечена върху камък или устно предадена на всякакви слушатели. Между Имхотеп, строителя на пирамидите, и Рьорих, инициатор на синтеза между науките и изкуствата, се оформя свещен цикъл от девет разказа за девет личности. Техният избор носи отпечатъците на историческите течения; също така чрез Николай Рьорих можем да видим проекция напред във времето с тридесет века – не посредством фантастика или визии, а реалност чрез документални факти и познати образци от историографията и изкуствата. За постигане на подобна кристално структурирана композиция авторът усвоява оптимален обем информативна енергия от множество различни източници...
Петко Тотев