Under the Yoke / Под игото - англ.ез.

В "Под игото" Иван Вазов оживява цялата същност на българския народ, формулирайки философските и ежедневни възприятия, които преди него не са били изразявани по този начин. Той описва отношенията между поробените и поробителите: „Поробените народи имат своя философия, която ги примирява с живота такъв, какъвто е... Един поробен народ, дори без надежда, никога не се самоубива: той яде, пие и ражда деца; преминава времето си в веселие“. Разбира се, това твърдение важи за „малките“ народи; „големите“ просто никога не попадат под робство...

Чрез многобройните весели срещи и разговори, празненствата на различни социални групи, кръшните танци и трудовите песни Вазов ни показва средата, в която протича всекидневният живот и където здравият конструктивен оптимизъм на българския дух зрее и процъфтява.

Въпреки че романът представя конкретен исторически момент заедно с националната история, "Под игото" всъщност изразява патоса на борбата за свобода, който пронизвал народа ни — трансформирал преходното вечното и националното в общочовешко. Не е учудващо тогава защо тази епопея стана най-популярното произведение на българската литература зад граница. Особено в страни с подобна историческа съдба като България...