Анонимна хроника за графовете Булгари (края на XII век)

С живописен, но често неясен стил, хрониката разказва как българските племена или по-точно - народът на България, през близо хиляда години от обхвата на хрониката, се движат и разширяват като мътен облак или променлива сянка. Те заемат територии на север от средното и долното течение на Дунав до Тракия и Централна Сърбия, слизайки в Македония и Централна Гърция, насочвайки се към Епир и след това обратно към днешна Албания. Българите преминават през региона както с бързи набези, така и с продължителни нахлувания за утвърдяване на своето присъствие чрез заселване; обаче най-често те упражняват временно владеене.

Стефанос Константинос Вулгарис е откривателят и първият читател на Хрониката Булгари. Благодарение на любезността на гръцките колеги текстът от хрониката на семейството Вулгари вече е достъпен за българската аудитория благодарение на превода, коментарите и предговора от специалистката по италианска литература доц. Пенка Данова. Убедена съм, че този ценен източник попада в ръцете на „правилния човек“. Доц. Данова вече е направила основно изследване относно присъствието на България в италианската географска книжнина между XIV-XVI век както и редица студии върху различни аспекти от културните контакти между България и Италия през периода XIV-XVIII век. Нейните изследвания са доказателство не само за дълбокото познание по темата в сложната областа им работа, а също така показват необходимостта да бъдат разгледани деликатните въпроси свързани с идентичността. Сега тя представя не просто висококачествен превод от италиански език, но го прави разбираем чрез своите коментари които напътстват читателя да добие представа за XVII-ти век в Италия.

Професор Надя Данова подчертава значението Хроника Булгари да разшири парадигмата йонийската историография според Николаос Карапидакис в предговора си към гръцкото издание; тя представлява особено важен интерес за българските читатели. Анонимният автор описва историята над средновековните владетели като прародители на фамилията Булгари от остров Корфу; по този начин той предлага поглед върху историята средновековната България сама по себе си. Това е първата книга от Ранното ново време посветена единствено само истории около българите чиито текст остава непокътнат до наши дни – достъпна вече за нашите читатели – докато „Историята“ написана Петър Богдан Бакшев оставала недостигнала пълния си текст досега макар готова още 1667 година.

Професор Лиляна Симеонова