Realia Byzantino-Balcanica. Сборник в чест на 60 годишнината на професор Христо Матанов

Тодор Попнеделев подчертава, че „Историята трябва да провокира“. Интервюто с проф. дин Христо Матанов е проведено от Йоанна Бенчева, а в избраната библиография на неговите трудове присъства и Василка Тъпкова-Заимова, която отбелязва навършването на шестдесет години от живота на Христо Матанов. Димитър Попов разглежда трагедията „Резос“ като съчетание между легенда и реалност. Румен Бояджиев анализира Панонско-мизийския лимес през късната античност и християнските надгробни паметници в региона на Sirmium и Средния Дунав.

Златина Иванова изследва благотворителните институции по време на ранната Византия, докато Ангел Велинов се фокусира върху византийските градове в Балканите и Мала Азия (от средата на VI до средата на VII век), акцентирайки върху упадък, трансформация и тенденции в развитието им. Васко Арнаудов говори за византийската запалянка.

Цветелин Степанов разглежда теми свързани с обетованата земя и концепцията за избраност, поставяйки паралели между Изтока и Запада. Димитър Димитров обсъжда византийската медицина: методи за лечение, лекари и лечебни заведения. Теодор Димитров представя "Юстиниановата чума" (541-750) чрез образа на черния безглав демон/демони - разкривайки историческата еволюция зад този демоничен персонаж.

Герасим Петрински изследва женския демон във византийската агиография (VI-X век) като стереотипен образ. Казимир Попконстантинов представя бронзов печат с гръцки надпис от „Манастирa на Георги Синкел Български“ в Преслав. Иван Йорданов изучава фигурата на византийския пълководец Петър – патрикий и стратопедарх през 60-70-те години на X век със значението му за сфрагистиката.

Росина Костова коментира властови структури по западното черноморско крайбрежие в края на X-XII века чрез сфрагистични свидетелства от северната част II; Красимира Гагова разглежда конфликта между Робер Гискар и двама императори.
George Dimov предлага размисли относно понятието за византийското население както в Балканите, така и в Южна Италия през XI-XII век.

Йоанна Бенчева пише какво ядат хората по Балканите с кръстоносците; Георги Николов предоставя информация относно икономическият напредък при българите през XII век; Милияна Каймакамова проучва взаимодействията между византийско-балканският свят and католическият Запад според оценките дадени от български книжовник Пандех от XIII век.

Васил Нинов споделя свои бележки относно кръстоносния поход воден от крал Андраш II; Никола Дюлгеров анализира договорите подписани във Витербо (1267 г.) και съдбата na княжество Морея; Георги Парпулов пише творба озаглавена "Селина".