Само глас и нищо повече

Книгата на Младен Долар, озаглавена „Само глас и нищо повече“, е отличен пример за успешното интегриране на забравени ценности от класическото образование с радикалните идеи на теорията, парадоксите в Лакановата психоанализа, политическата критика и интереса към популярната култура от страна на Люблянската лаканианска школа. Авторът анализира лингвистичния аспект на гласа, явленията свързани с акузматичния глас (т.е. звук без ясно определен източник), мълчаливите звуци от разума и инстинктите, както и политическите послания на Фюрера и сталинистите. Книгата има теоретичен характер, но същевременно предлага ценни насоки за изследователите в сферата на съвременната култура. Интересно е да се запознаем с историята зад лейбъла HMV или загадъчният механичен турчин-шахматист у Бенямин – дали действително в него се крие джудже? Освен това можем да проучим как този "турчин" е свързан с Питагор и филмите на Хичкок сред много други теми. От една страна текстът разглежда феноменологията на гласа като философски концепт; а от друга - представя психоанализата като форма на политически ангажимент. Съществува възможност да размислим върху факта, че психоаналитичното взаимодействие предлага вероятно най-мистериозното приложение на гласа в нашия постмодерен свят - пострелигиозен, постиндустриален и след Холокоста... Така че гласът може да бъде видян като objet petit a.