Паралакс

Славой Жижек описва „Паралакс“ като своето най-велико произведение и наистина тази книга обхваща в детайли всичко, което направи философската школа в Любляна толкова известна. Тя съчетава немска класическа философия, лаканианска психоанализа и постмодерни интереси към популярната култура, включително кино и музика. Читателите се впускат в истинско интелектуално пътешествие. Кой днес би посмял да възвърне диалектическия материализъм с намерението да внесе повече хуманност в съвременните политически теории? Затова "чистите политики" от френски произход (като Ален Бадиу, Жак Рансиер и Етиен Балибар) трябва да обръщат внимание на икономическите аспекти, а Жижек предлага как точно това може да стане. Неговият подход за това как да бъдем автентични марксисти е свързан със смесването на марксистката концепция за стоката с Лакановото понятие за objet petit a.

Някои критици биха могли да твърдят, че Жижек прекалява с неочакваните сравнения и оригиналните идеи. Предизвикателството е в рамките на една единствена книга да поставим паралели между сцените на привличане от „Диво сърце“ на Линч и „Абсолвентът“, както и да разгледаме философските системи относно сексуалността при Хегел и Хайдегер. Освен това той анализира творби на Хенри Джеймс, Скот Фицджералд и Ивлин Уо; интерпретира по марксистки начин най-агресивните техники от порнофилмите и кантианските черти във филмите за зомбита! Това представлява оптическо изместване (паралакс), което променя читателската перспектива с невероятна скорост...