Вундеркинд

Рядко може да се срещне роман с такава музикална същност. Николай Грозни успява да потопи читателя в един вихър от звуци, като всяка глава носи заглавие на пиесa от романтизма, наподобявайки отделен акт в симфония. В това обширно поетично произведение в проза, изключителните описания придават внушителност на творбите на Шопен. Тук истинският смисъл на живота е да свириш прелюдиите му за себе си; страниците са изпълнени с лирика, която служи като противоотрова срещу жестокия и абсурден свят. С разнообразния си набор от персонажи – карикатури на безумието и лицемерието – животът функционира като непоколебима сатирична машина, чиято цел е да осмива обществото.

Петнайсетгодишният Константин е талантлив пианист с бунтарски дух и необичайна чувствителност в контролираната среда на София през 80-те години. Опитва се да намери мястото си спрямо възрастното поколение в общество, където откровеността често струва скъпо. Привързан към милитаристичната атмосфера на училището за даровити деца през повечето време, той протестира срещу режима чрез дребни бунтове – пушене, пиене и подигравки с властта във всеки удобен момент. Въпреки всичко той посвещава време за упражнения със сериозна страст, вдъхновен от композиторите Шопен, Дебюси и Бах. "Вундеркинд" е хипнотизираща книга с дълбок портрет на юношеската обърканост и предлага уникален трагикомичен поглед върху реалността зад Желязната завеса към края на Студената война; добрата музика тук играе ролята на спасително средство.