Пясъчен часовник

Този роман разглежда темата за самотата с бързо развиваща се сюжетна линия. Той говори за любовта, която постоянно ни убягва, подобно на котка, и изследва поезията и мръсотията в нашите души. Темите на ревността, търсенето и предателството са също важни; той акцентира върху физическите удоволствия, смъртта, надеждата и мечтите. Ние сме огледални същества – отразяваме собствените си мисли, които преминават през времевия гръбначен стълб и напълват душите на хора около нас. Често обаче тези отношения страдат от нашата себичност и дребни недоразумения – късчета любов.

Ние жадуваме за страст и красота; готови сме да се борим в името на най-силните чувства. Понякога ставаме като змии в интимността си. Не спираме да опитваме да преодолеем границите чрез подсъзнанието или сънищата си, дори чрез крясъци или разкъсване на ризата.

Счупването на часовника? Никога не трябва да го допускаме! Ако това стане реалност, ще загубим възможността да се свързваме помежду си – няма повече да можем да обменяме положителното с отрицателното… нито пък ще можем свободно да играем с дзен философията.