Светлина и Сянка

В този живот съществуват страдания, които бавно разяждат душата, подобно на проказа. Невъзможно е да споделиш тези чувства с никого, тъй като обществото ги приема за нещо случайно и абсурдно. Ако някой реши да говори или пише за тях, обикновено получава скептични усмивки и подигравателни погледи – така повелява добрият тон и собствените им убеждения. Това се случва, защото хората все още не са открили начин да облекчат такива страдания. Единственото средство против тях изглежда е забравата, която виното предлага, или изкуственият сън от опияняващи вещества. За жалост ефектът на тези средства е краткотраен и вместо облекчение водят до по-силна болка впоследствие. Дали някога ще успее човек да разбули загадката на необяснимите чувства и мрачната сянка върху душата му между съня и пробуждането?

Аз ще разкажа за едно такова преживяване – то ме разтърси дотолкова, че няма как да го забравя; белегът от него ще остане с мен до края на живота ми. Стигнал отвъд пределите на човешкия разум, той продължава да натоварва битието ми. Написах "ще натовари", но всъщност става дума за вечния знак от него.

Ще се опитам подробно да изложа онова, което помня от свързаните със случая събития - може би това ще ми помогне поне малко да осмисля случилото се или поне да потвърдя неговата реалност. Не ме интересува дали другите ще повярват... единствено се страхувам утре мога ли без познание за себе си? Опитът ми показва колко огромна пропаст има между мен и околните; научих се колкото е възможно повече мълча и запазвам мислите си само за себе си; затова сега седя пред празния лист просто защото желая среща със собствената си сянка… онази сянка над стената пред мен , която лакомо поглъща написаното от мен.

Може би аз самият греша в размислите си - те звучат абсурдно у мнозина! Но именно те ме терзаят повече от всякакви истини: особено един въпрос остава неизменен - възможно ли е хората около мене—похожи по желанията ни—да бъдат тук само заради моята заблуда? Да не са ли те просто сенки насмешливо появили се в света? Възможността всичко около мене — чувствителните усещания —да бъде плод само на моето въображение?! Пиша искрено само относно тази явяваща се при светлината жена-сянка!

В този свят пълен с бедности веднъж почувствах как слънчев лъч проникна в живота ми… ала уви! Той беше просто мигновен отблясък във формата на една жена или ангел! Нейната светлина показа величие сред злочестинките в мойте дни; после черният вихър я погълна завинаги… Не можах напълно да задържа този призрак при себе си.

Изминаха два месеца и четири дни след загубването й... но споменът засега остава жив благодарение към нейното омайване очарование: как бих могла/могла я забравя? Името ѝ оставям непроизнесимо– тя принадлежи извън лицемерния ни свят.

След срещането ни рязко отделих жизненопроводациита край другити идеалистично настроени индивиди.. Потопих вдома отчаяние във винения алкохол а наркотици… Всеки ден преминавах затворена сред четиридесет стени у дома."