Крушенецът

Томас Бернхард и Глен Гулд са гении, виртуози, самотници и маниаци – фигури с култов статус и едновременно елитарни творци. Бернхард е великият писател, мечтаещ за музикална кариера, докато Гулд е изключителният музикант с желание да пише. Паралелите между тях могат да бъдат разглеждани безкрайно дълго, като се въртят около общата им съдба - клавишите на пианото - разкривайки слой след слой в стиловете на Бернхард или в Бахова фуга, изпълнявана от Гулд. Тази споделена съдба – свързана с клавишите на пианото и пишещата машина, които създават смисли – прави срещата им неизменна, макар само задочна в романа „Крушенецът".

Глен Гулд представлява секс-символа и Марлон Брандо на пианото; Томас Бернхард пък е вечен болник, който трансформира своите чудовищни неврози в литература…