Социално време и медиен разказ 1989-2000

Основната патология на социалното време през десетилетието на прехода, изразена в медийната сфера, не се състои само в конкретните различия между времевите периоди или дори в тяхната постоянна несъответствие. Проблемът е свързан с непрекъснатото им разминаване, което разделя времето на две измерения. Медията не успява да „възстанови диалог“ между тези два аспекта и да ги обедини. Тази трайна „пасивност на посредника“ води до постоянно фрагментирано настояще. В този контекст основният темпорален проблем по време на българския преход има както социален, така и медийни характеристики. Общество, което среща трудности при изграждането дори на краткосрочни общи инициативи, произвежда медии, които извършват значителни усилия за формулиране на собствени политики.