Политическият дебат и преходът в България

Нито една нация или народ не са предопределени да следват единствен път. Културата, историята, религията, генетичният код и писмеността представляват само елементи от контекста, в който се развива животът на обществото. Обществата сами създават своя "текст". Този текст включва решения относно възприятия за света, собствена идентичност и желаните или нежелани бъдещи посоки – избори, които те правят за себе си. Подобни решения произлизат от важен обществен дебат – било то сред ограничена група индивиди като олигархиите или в целия социален контекст на равноправни граждани като българското общество.

След 1989 година характерната особеност на българската история е продължителният период от почти десетилетие, през който обществото активно обсъждаше и избираше своето направление. То разглеждаше фундаментални концепции за света; изразяваше свои вярвания и стремежи относно това какво искало да бъде. Обществените дискусии формираха новата социална структура.

Историята обаче често играе роля повече на мащеха отколкото на загрижена майка към народите. Нейните благословии са редки и с голяма предпазливост тя предоставя временна възможност – цепнатинка - чрез която народите могат да постигнат немислими успехи. Но много от тях остават пасивни или дори не осъзнават момента когато тази възможност им се предлага. Най-добрите представители на успешните общества полагат усилия да използват всяка такава шанса докато той е наличен; но историята-мащеха затваря тези врати изключително бързо...