По на запад, най на запад - Япония

Първо, искам да подчертая, че книгата ми „П? на запад, най на запад - Япония“ не е предназначена единствено за разглеждане на Япония като страна. У нас има достатъчно специалисти по японската тема – дори изобилие от тях за размерите на България и разстоянието до Източна Азия. Въпреки това, моят опит като историк показва, че често хората предпочитат мнението на непрофесионалисти пред това на експертите. Вероятно една от причините е в начина, по който специалистите се държат; те са прекалено сериозни и задълбочени в интересите си. Както знаем, понякога "прекален светец богу не е драга". Лаиците пък с ограниченото си познание могат да бъдат много близки до незнаещия човек, което улеснява възприемането им. Не твърдя със сигурност, че наблюденията ми са верни; те просто представляват моя личен поглед върху нещата и съвсем може да съдържат грешки. Самият аз се смятам за специалист в друга област и затова мога да позволя себе си да бъда само относително информиран лаик тук. Всъщност 99,9% от посетителите в Япония са именно лаици.

Затова бележките ми – основани главно на писма към приятели през последната година – нямат големи претенции или амбиции. Няма намерение да рисувам грандиозна картина на съвременна Япония – далеч съм от такъв замисъл! Целта ми е скромна: желая просто да представя страната такава каквато я виждам аз като неспециалист; страна с която България живее едновременно във времето но все пак сякаш остава назад исторически. Отдавна съм осъзнал един основен недостатък при изучаването на историята: въпреки формално паралелното протичане на събитията различните народи ги преживяват в различно време (този подход всъщност следвам). За жалост разликата между реалността у нас и тази в Япония според оптимистичните оценки достига около половин век.

Иван Илчев