Полувековна България 1878-1928. Илюстрован юбилеен албум (фототипно издание)

Сборникът „Полувековна България“ е публикуван в края на пролетта на 1929 година, но подготовката му вероятно е започнала доста преди това. Всички аспекти около концепцията, съставянето и организацията за неговото издаване могат да се дължат единствено на Евгения Марс, тъй като никой от нейните съвременници не е заявил участие в подготовката на този значим проект. Финансовата подкрепа за инициативата (включително разходите по печат) също е само нейна; тя не е искала помощ от частни дарители или държавни институции. (Как би могло да се внуши чувство за гордост, ако поискаш средства от правителството за подарък?) Тази логика едва ли работи и сега, а навярно не е била ефективна и през 20-те години на миналия век - въпреки че Евгения Бончева-Елмазова-Марс предпочита да мисли в духа на минали времена.

Изпълнението на сборника „Полувековна България“ представлява точно онова възрожденско начинание. Наистина той носи патриотичния дух на Възраждането и ренесансовият контекст в европейския смисъл, тъй като разглежда цялостната структура на държавата като единство вместо просто набор от отделни части. Професор Милена Кирова отбелязва днес, 92 години след появата му, че книжният пазар у нас предлага множество енциклопедични публикации: някои са свързани с историята, други - с географията или културното наследство. Но нито една от тях не може да бъде сравнена с делото на Евгения Марс:

„В точно тези условия, когато всеки се опитва да намери решение за себе си по свой собствен начин, една жена в зряла възраст извършва дело със вдъхновение от Вазовото присъствие - напомнящо ни великодушните действия по време на Българското възраждане. След реализиране усилията й получават рядка оценка сред съвременниците: „удивително постижение“, „значимо родолюбиво дело“ и „изключителен подвиг“. Не помня друго подобно проявление в българската култура през 20-те години да бъде посрещнато толкова единодушно и похвално.

Историческата памет обаче понякога може да бъде удивително краткотрайна. Няколко десетилетия по-късно това "удивително постижение" ще потъне забравено както физически, така и духовно сред руините своето време. Едва днес то най-сетне започва своето възкресение.“

Милена Кирова