Александър - добродетелите на войната

СЛАВА, КОЯТО НИКОГА НЯМА ДА ИЗЧЕЗНЕ

„Винаги съм бил воин. Не познавам друг начин на живот.“ Стивън Пресфийлд прониква в смелото сърце на Александър Велики с тази хроника за забележителните му постижения и безкрайни амбиции. Тази кървава сага представлява изповед (и уроци) на Александър пред неговия зет Итан, когато македонският командир и неговите войници се подготвят да преминат „тази индийска река“, за да влязат в нова битка. Романът описва последната победа на бащата на Александър (разгрома над гърците при Херонея), непосредствено преди убийството му, както и как върху тялото на своя родител той утвърдил плановете си за бъдещи конфликти; борбата с вътрешния си демон, който го призовава към слава; опожаряването на Тива; походите му на изток и жестокостите в Азия; убийството на приятеля му Клит. Чрез възвишена реторика или вулгарен език Александър "поднася" кървавите бойни сцени и историите за ужаси и триумфи пред Итан.

Авторът със симпатия представя образа на човек, който не е изпитвал съмнения: „Вечен триумф и слава, която никога няма да залезе – затова водим войни!“