Баязид и Оливера

Романът разказва за съюза между османски султан и християнска принцеса.

Главният герой е Баязид I, турският султан, управлявал от 1389 до 1402 година, а неговата избраница е сръбската принцеса Деспина Оливера, най-малката дъщеря на княз Лазар и княгиня Милица. Сюжетът се развива след Косовската битка през 1389 г., когато Лазар загива и Оливера става една от четирите законни жени на Баязид.

Тя израства в общество с традиция на моногамията, но попада в свят, където полигамията е нормална. „Аз бях жена на многоженец – жена на жесток враг с друга религия; жена на убиеца на баща ми! Може би той ме обичаше, но дали тази любов можеше да надделее над всичко останало?“

Романът разглежда трудната цивилизационна пропаст между Европа и Азия. Разликите между Оливера и Баязид са значителни. Какво поддържа тяхната връзка толкова жизнена и романтична? Какво ги свързва въпреки различния им произход? Авторът предлага прост отговор – любовта. Между двамата има специфичен вид брак и силно чувство помежду им. Това е съюз между православието и исляма; брак не само между сръбската принцеса и убийството по политически причини, но също така такъв основан на саможертва от нейна страна. Въпреки това възниква истинска страст помежду им – "любов към най-омразния враг". Както сама казва Оливера: „Само любовта може да преодолее всички бариери – расови, национални или религиозни“. Но този оксиморон носи със себе си тънкия баланс между любовта и омразата; деликатната граница сред културите предполага вечен диалог - особено ако основа за отношенията е именно чувството или пък ненавистта.

Посланията в творбата са многобройни; централната идея обаче акцентира върху неизменността на взаимовръзките между различните култури независимо от причините – било то любов, страст или алчност. Авторът ни предоставя размисли относно универсалното послание за любов като мост междур хората както техните култури в един завладяващ роман.