За рамките на литературата

Тази книга разширява пределите на българската литература и анализира нейните механизми. Тя идентифицира както съзнателните, така и несъзнателните митове, предавани през поколенията, и ги разглежда поотделно. Авторът навлиза в творческата лаборатория, където се формират националните литературни ценности, и излиза оттам с копие на вътрешния технологичен наръчник.



Не става дума за книга за литературата такaва каквато бихме искали да я виждаме. Това е произведение за литературата такава каквато можем да се опасяваме, че е – след внимателно проучване на фактите.



„За рамките на литературата“ е третата публикация на литературния антрополог Владимир Трендафилов, в която той изучава скритите динамики, механизми и стойности в българската книжност. Предишните му книги включват: „Неизличимият образ в огледалото: актуалната българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през ХІХ и началото на ХХ век“ (1996) и „През седмица в литературния аквариум“ (1999). Освен това авторът има две стихосбирки: „Четирите фокуса“ (1997) и „Смъртният танц на фокусника и други стихотворения“ (1999). Той също така превеждал поезия от английски език – например Силвия Плат, Тед Хюз, Уилям Бътлър Йейтс и Дъглас Дън.



Въпросът остава: защо българското литературно поле продължава да произвежда класики с толкова голяма интензивност? Както знаем основните параметри и ценности са установени през етнонационалния XIX век - период на преходи между империи до новообразуването на държави; класическите произведения започват да се заменят с нови "класики". В контекста нашата ситуация - когато възникне нова държава от различни местни диалекти чрез налични текстове под влияние на чужди модели - класиката не представлява селекция от традицията; тя всъщност е първата стъпка във сферата на националната литература. Липсвайки друга алтернатива обаче сме принудени да приемем класиците като основополагающи."