Венера в Пафос

Книгата изследва филологическото познание като тройна връзка между задълбоченото анализиране на текста, неговите въображаеми проявления и онази "принадлежност", която прави мисленето уместно. Завръщането на Венера в родния ѝ Пафос символизира преосмисляне на статуса на филологичното знание. Въпреки това, този подход не произтича от "опетняването" на дълга традиция, а по-скоро от разкритията за нейното истинско значение. Така основните теми в книгата включват реториката, критиката на текстовете, преводимостта им и градския хумор, който представлява набор от правила кодифицирани в гръко-римската античност.