Един български виц

Тази книга разглежда всъщност почти нищо, тъй като е опит да се представи и разкаже нещо, което е едва видимо. В това произведение присъстват много хаос, малко любов и жестокост, значително количество секс, глупост и лудост, мелодраматични моменти и драматизъм - всичко в едно. Не става ясно къде започва едното или кога свършва другото. Същото важи и за начина, по който Кулеков влиза в историята спрямо Кулев. Случките се развиват неясно, но накрая водят до определен резултат – именно тук е хуморът. Завършването му е напълно типично за българския стил.

Заради това темата обхваща всичко. Както всички знаем, българските явления са малобройни, но пък има множество български съдби. При Кулеков и Кулев можем да намерим както първото, така и второто.
Георги Каприев