Майка Гавриила. Аскетика на любовта

Майка Гавриила (1897-1992) притежаваше истинска мъдрост, каквато се среща в текстовете на Стария Завет. Тя не беше само теоретичен философ или културна фигура; нейното знание бе дълбоко свързано с ежедневието ѝ, което й позволяваше да предоставя духовно ръководство на хората, които търсеха помощ от нея.

Тя не богословстваше единствено защото умело говореше за Бога. Нейната божествена мъдрост произтичаше от искрената молитва - тя бе човек, който самият живот представляваше непрестанна сърдечна молитва, подобно на описанията на светите отци относно тези, които успяват да установят разума си в сърцето.

Не се опитваше да достигне Божиите тайни чрез логиката и разума. Вместо това, тя се приближаваше към Него със смирение по пътя на любовта – този път е проповядван и извървян първо от самия Бог.

Майка Гавриила бе изключителен учител. Не защото заемаше позицията на учителстване, а защото оставаше ученичка до края на живота си. Поради тази причина думите ѝ оставиха дълбок отпечатък върху всички нас.