Новата българка

Фани Попова-Мутафова, с нейните 35 публикувани книги до 1944 година, е най-популярната писателка в България преди установяването на комунистическия режим. Най-известна е със своята четирилогия „Асеновци“, която включва произведенията „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“ и „Последният Асеновец (Боянският майстор)“. Тези нейни творби са вдъхновили хиляди българи да се гордеят с историческото си наследство. Поетът Кирил Христов я нарича: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжете; този внушителен успех носи името Фани Попова-Мутафова.“ Нейните исторически романи я поставят редом до най-забележителните автори в световната литература.

Заедно със съпруга си и малък кръг от известни интелектуалци, тя става член на основаната през 1938 г. научна организация „Ордата“. Целта на това дружество е да разяснява истината за нашата древна история и произход. Поради своето участие там и откритите националистически възгледи след 9 септември 1944 г., Фани Попова-Мутафова получава присъда от седем години затвор за "великобългарски шовинизъм" от народния съд. Нейните книги попадат в списък на т.нар. "вредна" литература и са забранени за разпространение, като бъдат изземвани от библиотеки и книжарници.

Въпреки усилията на комунистическата цензура да заличат спомените за тази ярка фигура в българската литература и нейното творчество, тя не остава напълно незабелязана. След промените през 1989 година постепенно книгите й започват отново да стигат до читателите у нас. Издаването на настоящото заглавие представлява стъпка към това възраждане.