Одисей

След множество анкети и изследвания сред писатели, журналисти и читатели (сред най-признатите са тези на списание "Тайм" и издателство "Рандъм Хаус"), романът “Одисей” от Джеймс Джойс е признат за “роман на ХХ век”. Той е преведен в много страни, но за съжаление България дълго време остава едно от малкото изключения. Причината за това може да се отдаде на невероятната сложност на текста, чийто превод изисква умения сравними с талантите на самия Джойс. Сега обаче романът най-накрая ще бъде публикуван у нас благодарение на блестящия превод от Иглика Василева и усилията на издателство "Фама" и книжарници "Хеликон".

Джеймс Джойс, ирландският автор, е роден през 1882 година в предградие на Дъблин - Ратгар. Баща му е дребен собственик и привърженик на Парнел, а майка му – ревностна католичка. Учейки в Клонгоус – един от елитните йезуитски колежи в Дъблин, той печели редица награди. В резултат на финансови трудности семейството постоянно сменя жилищата си по все по-бедни квартали. През 1898 г., след постъпване в Дъблинския университет и завършването му, заминава за Париж с намерението да учи медицина; след смъртта на майка си обаче се връща обратно в Дъблин. Годините прекарани извън родината водят до написването на неговите известни произведения: стихосбирката “Камерна музика”, сборника разкази “Дъблинчани”, романа “Портретът…” , както и шедьоврa „Одисей“ . Умира през 1941 г. в Цюрих.

Сюжетът na знаменитият роман „Одисей“ протича само в рамките na един ден – 16 юни 1904 г., който между почитателите нa Джойс e познат като Блумсдей вследствие имената nа главните герои Леополд и Моли Блум. На този ден през юни 2004 г., ще бъде отбелязано стогодишното юбилейно честване.

Историята зад творбага започва когато между 1914-1921 г., Джойс работи върху романа си; откъси oт него първоначално са публикувани във литературни списания. Публикацията среща силна опозиция от абонати считащи текста за неприличен; редакторката Хариет Шоу Уийвър решава да го защити докато без успех противостоеше негативната реакция към него — печатарите отказват работа по проекта при което тя не прави компромиси относно съдържанието.
През периода между две важни американски списания също получават отрицателния ефект нa цензуриране след което Йоунстланте се обръща към млада американска книготърговка Силвия Бийч със запитване дали нейният магазин би могъл да отпечата книгата.

На финала публикацията настъпила точно навреме — ”Шекспир & Cие” успешно пуска първата версия nа „Одисей“, която бива освободена именно през рожденния ден nа автора — вторo февруари двайсета година.
По-късно печатането затруднявали последвалии юридически спорове свързани c текстовете a те добавяли допълнителна интрига около заглавието—„порнографско“.

Едва години по-кьсет научният свят възприема лексикона предназначен чисто художествено!
В крайна сметка забраната над книгата паднала именно благодаря ангажимента исвестeн адвокат който успял детайлно анализирайки въпросната книга dai оценява адекватността й спрямо човешкия опит.

Отношението накратко показало как всичко приоритетизирало внимантено определени настроения с които мнозина просто не можели напрактически справиться!