Книга за чудесата на Индия

"Книга за чудесата на Индия", написана от капитан Бузург ибн Шахрияр, е един от най-забележителните историко-географски и литературни документи на арабската средновековна литература. Тя е създадена през втората половина на 10-ти век в крайморски градове на Южна Месопотамия или Западен Иран и представлява сборник с разкази, вдъхновени от моряци и търговци, които са пътували до Индия, Китай, Индонезия, Африка и други далечни земи. Настоящият ръкопис е запазен единствено в препис от 13-ти век, който се намира в Истамбул. Това издание е първият български превод на произведението.

Тази книга не представлява просто набор от факти и легенди за морските приключения; тя предлага удивително разнообразие по тематика - обхваща както природата на чуждите страни, така и ежедневието и културите на техните жители. Освен това разглежда морската флора и фауна. Произведението функционира като своеобразна енциклопедия относно знанията на жителите на приморските райони в халифата през 10-ти век относно страните в източните океани. То предоставя ценен материал за исторически географски анализи, културни проучвания и етнография. Съчетавайки реалността с фантастичния свят, книгата става завладяващо четиво. Изданието съдържа репродукции от миниатюри по ръкописа "Макама" на Харири, публикувани според версията направена от Ван дер Лит през 1886 година."