Езерни молитви

Владика Николай е роден на 23 декември 1880 година в село Лелич, разположено в Южна Сърбия. Завършва теология в Белград и продължава образованието си с насочване към Берн, Женева, Лондон и Петербург. Получава докторска степен по богословие в Берн и по философия в Женева. През 1909 г. приема монашество в манастира Раковица и започва да преподава богословие в Духовната академия на Белград. По време на войните между 1912 и 1918 г. активно участва като доброволец, проповядвайки и помагайки на пострадалите от конфликта. През 1915 г., правителството го изпраща във Великобритания и Америка, а през 1919 г., след завръщането му, е избран за епископ на Жичка епархия. Година по-късно преминава в Охридската архиепископия, но след настояването на Архиерейския събор и народа се връща обратно в Жича през 1936 година.

След окупацията на Югославия през 1941 година той попада под интерниране от германските власти и бива изпратен в концентрационния лагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гавриил. Освобождават го през 1945-та година, но той не се завръща обратно при комунистическата власт в Югославия; вместо това се преселва в САЩ през 1946-а годинa. Води активен живот до смъртта си на 18 март 1956 г., умирайки с молитви пред Бога, държейки Библията си разтворена.

Мощите му остават запазени до1991 година във американския сръбски манастир „Св.Сава“ край Либертсвил . След рухването на комунизма Югославия осигурява сбъдването на желанието му — да бъде погребан сред родната земя, именно там откъдето произлиза – своето село. Скоро след този момент той бива канонизиран от Сръбската Православна Църква.