Джуандзъ и неодаоизмът (сюенсюе)

В настоящата книга за пръв път у нас се разглеждат онтологичните концепции на Гуо Сян и Уан Би, разискванията на Лиу Шао относно човешката природа, както и естетическият бунт на седмината мъдреци от бамбуковата горичка. Фигури като Жуан Дзи, Хъ Йен и Сян Сиу са известни с интелектуалната си критика спрямо съвремието си, поезията вдъхновена от природата и философията на свободата, която представлява новаторство в духовния климат на Древен Китай.

Сюенсюе (мистичното учение) предлага синкретично преосмисляне на даоистките метафизики и представлява най-значимото рефлексивно предизвикателство от страна на древнокитайската мисъл. Неодаоизмът доминира културните среди през периода Уей-Дзин, комбинирайки спонтанността с изменчивостта и конфуцианския акцент върху знанието.

Притчите на Джуандзъ относно мъдреца и Пътя, заедно с вижданията на Лаодзъ за неуловимото и безименното прокарват основите за философските течения след времето на Шестте династии (220 - 589). Сюенсюе оказва значително влияние върху утвърдяването на будизма в Китай а също така влияе върху развитието на неоконфуцианството през династиите Сун и Мин.

Дебатите относно способностите и човешката природа (спорът между талантa и характера) поставят нови въпроси в областта даоистките изследвания. В творбата Баопудзъ авторът Гъ Хун открива нови интерпретационни перспективи към многозначността и загадъчността присъща за Дао.